Ръчно изработен нож от майстор Иван Илчев с дръжка изработена от телешка кожа.
Острието е изработено от 4мм. стомана Т6МОС с твърдост 58-59 и преминава през цялата дръжка.
Гарда е месингова отливка а канията е изработена на ръка от висококачествена телешка кожа.
Размери: Острие-15,5 см.
Обща дължина 29 см.
Има възможност ножа да бъде доставен в луксозна кутия изработена от дърво облицована в кожа. Цената на кутията е 120 лв.
И сега малко информация за майстора:
Село Костенец, се прочуло в годините на Османската империя с майсторите ножари, които били повече от 100. Тук са правени ножовете и сабите на прочути български хайдути. Днес костенските ножари са по-малко от десетина.
Един от най-добрите е майсторът-ножар Иван Илчев. При него колекционери, ловджии, рибари чакат на опашка с месеци, за да имат нож с майсторския му знак.
Той не е потомствен ножар. Дядо му и баща му са се занимавали с дърводобив. „Баща ми спеше с нож, но от ножарство хабер нямаше“. Там, където сега е работилницата му, е бил оборът. Иван обаче се захваща с ножарство, като използва и наученото от образованието си.
Майсторът е известен вече и с това, че два еднакви ножа не прави. Самият той казва: „Дори моделът да е един същ, пак не мога да го повторя. Дойде ли ми хъс за работа, тръгна ли да правя нещо, увлича ме, пипна тука, доизкусуря там и то различно стане“. На витрината, където са образците, има над 20 великолепни ножове, един от друг по-изящни. Някои са невероятно красиви, уникати, и Иван категорично обявява, че този нож не се продава.
Майсторът е изключително любознателен, рови се из списания, стари книги и каталози, „краде“ елементи, подобрява и накрая на бял свят грейва поредното истинско бижу, което не прилича на никакъв друг нож и няма как да се сбърка.
Слабост на Иван са старите ножове и въобще хладни оръжия. Той ги разпознава и в черен от ръжда нож. Види ли такъв, се разтреперва и докато не го реставрира, докато не му върне блясъка, не мирясва. Освен майстор-ножар е и колекционер на стари майстори и както е тръгнал, нищо чудно един ден да направи и музей. След близо едночасовото си посещение при него и пространната беседа, и Странник излезе с усещането, че е посетил уникален музей на хладното оръжие.
Стане ли дума за старите майстори Иван показва и нож, един от малкото, които не е реставрирал. За него това е икона – всичко е правено на ръка и е ковано. „В днешно време никой не може да го направи така”, казва докато със страхопочитание гали дръжката на ножа. „Изработено е с прости инструменти – чук, речен камък и пила“. Обяснява и някои тънкости от занаята на старите майстори. А като види човек тънкото като бръснарско ножче острие и гладката кокалена дръжка, няма как да не зяпне от почуда.
Докато разказва и показва, постоянно вади от различни шкафове и стари намерени остриета, брадви, ятагани, овчарски ножове, както и прочутият български каракулак.
Самият той е правил много репродукции на прочути остриета, в т.ч. и на меча на хан Кубрат.
Неизменно на устата му са и мъдростите:
”Намериш ли нож – не го вземай, пара в къщата ти няма да се завърти”.
”Не си изписвай името на нож – не се знае кой какъв зулум ще извърши с него”.
”Нож не се подарява – разваля приятелството. Трябва да се купи макар и на символична цена”.
Майсторът е безкомпромисен към ширпотребата и елементарните изработки, които убиват занаята – при него остриетата са качествени, дръжките са от кост и дърво, удобната кания от качествена кожа. И не прави нож, без да си постави знака. А на калпав нож знак не слага. От години не помни да не се е „подписвал“.
There are no reviews yet.